Пътешествие през книгоиздаването

Някога в миналото много усилия, време и средства са коствали на някой да напише книга, а след това да я размножи. Като се има в предвид първите книги, които са били написани на свитъци съпоставени с днешното улеснено и усъвършенствано многократно писане, издаване и разпространявани на книги от всякакви жанрове и стилове.

Книгата е преносител на знание, мъдростта на вековете и народите, тя е любовта към живота и всичко заобикалящо ни. Книгата ни дава невероятната възможност, понякога да открием своята същност и душата си.

През годините множество са местата, където са се съхранявали книгите, за да достигнат до наши дни. Днес всеки е чувал за най-големите библиотека в света, едната носеща името Конгреса, намира се в  Уошингтън, Сащ. Тя е съхранила 28 милиона книги. И втората по големина библиотека е Британската библиотека в Лондон, в нея са 18 милиона книги.

Не случайно в чест на книгата се празнува деня на българската писменост у нас. 24 май е дата на, която всеки българин си дава равносметка и следва да се гордее, че и България е дала нещо на света, а именно свещена писменост, пренесла спомена за миналото, върху, който наша задача е да сътворим и запишем бъдещето.

Писмеността издига хората на едно съвсем друго ниво, тя обединява, сплотява, научава. Книгата възхвалява едни и представя в лоша светлина други. Книгата твори кумири, ражда герои ги съхранява в съзнанието на хората. Хартията има вълшебното свойство да е невидима сила да омагьосва, тези, които могат да вникнат в нейната същност.

Днес милиарди хора са открили този необикновен, приказен и различен свят, а той е необятен, необозрим, съвършен. Разгръщайки книгата, човек се потапя в приказни и вълшебни светове, пред него се откриват непознати същества, митични герой и космически пространства. И не случайна е приказката „Книгата е прозорец към света“.

Буквите и думите в книгата вдъхват сила, на четящи я ги. Те учат на положителни неща, карат го да разграничава доброто от злото, озаряват и развличат сивия ден.

Книгата е много от човешкия живот, тя е недописана страница, стремеж да кажем още нещо, мечта хората да не ни забравят и начин да бъдем вечни във времената.